Posts Tagged ‘щастие’

Медицинска диагноза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диагнозата (от гр. διάγνωση - установявам, разпознавам) е медицински термин за точно означаване наболестното състояние на пациента. Диагнозата задължително се изписва на латински език. Това правило позволява пълноценна професионална комуникация между медицинските специалисти от цял свят, независимо от тяхната националност и езикови умения.

За да се постави диагноза, трябва да се извърши медицински преглед. Той трябва да започне със снемане на анамнеза. След това се извършва клиничен преглед на пациента и при необходимост се назначават специални изследвания: електрокардиография (ЕКГ), рентгенография, хематологични анализи и др.

В зависимост от начина за достигане до диагнозата, тя може да бъде:

  • diagnosis per conclusionem - диагноза чрез заключение; методът се използва винаги, когато е възможно; диагнозата се поставя въз основа на характерните за болестта и категорично установени от лекарясимптоми, и синдроми; това е най-бързият, най-лесният и най-сигурният начин за поставяне на диагноза, но за съжаление не винаги е достъпен
  • diagnosis per exclusionem - диагноза чрез изключване; методът се използва само когато наблюдаваните у пациента болестни признаци са типични за две или повече заболявания; тогава лекарят трябва да състави списък на всички болести, които могат да предизвикат установените признаци и да започне да назначава специални изследвания, за да елиминира неверните предположения едно по едно, като първо се изключва най-вероятното заболяване, след това следващото най-вероятно и т.н.; поставянето на диагнозата чрез този метод отнема дни, а понякога и седмици
  • diagnosis ex juvantibus - диагноза чрез ефекта от използваните лекарства; методът се използва само при непознати заболявания, или при тежки, животозастрашаващи състояния; състои се в последователно прилагане на лекарства от различни групи и непрекъснато, стриктно наблюдение на всички жизнени показатели на пациента; диагнозата се установава чрез ефекта от приложените лекарства; така поставената диагноза обикновено е обща и несигурна; методът може да отнеме седмици и месеци

В зависимост от характера на поставената диагноза, тя може да бъде:

  • diagnosis sympthomatica - симптоматична диагноза; основава се на установените тъканни и органни нарушения; симптоматичните диагнози се поставят бързо и лесно, по правило per conclusionem; симптоматични диагнози са: Pneumonia (възпаление на белия дроб), Pharyngitis (възпаление на глътката), Fractura ossis radii (счупване на лъчевата кост) и т.н.
  • diagnosis aethiologica - етиологична диагноза; основава се на точно установената причина за възникналото болестно състояние; етиологичните диагнози се поставят трудно, по правило per exclusionem, след назначаване на специални изследвания; етиологични диагнози са: Carcinoma hepatis (злокачествен епителен рак на черния дроб), Morbili (дребна шарка), СПИН и т.н.

Лекарите-специалисти по клинично изследване на вътрешните болести на пациента и поставяне на съответна диагноза се наричат интернисти.

Вродени промени в тромбоцитната агрегация като рисков фактор за венозна тромбоза

Вродени промени в тромбоцитната агрегация като рисков фактор за венозна тромбоза  - Медицински преглед, 50, 2014, № 1,33-37. 
П. Иванов(1), П. Лалева(2), М. Иванов(1), Р. Комса-Пенкова(1), А. Измаилов(1) и Л. Бешев(3). 

(1)Сектор „Биохимия”, Медицински университет – Плевен, (2)Медико-диагностична клинична лаборатория, УМБАЛ ”Д-р Г. Странски”, Медицински университет – Плевен, (3)Клиника по съдова хирургия, УМБАЛ ”Д-р Г. Странски”, Медицински университет – Плевен
Резюме: Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) като самостоятелна нозологична еди­ница или усложнение на друг патологичен процес често остава без изяснена причина. Освен известните провокиращи рискови фактори често ДВТ може да е свързана с вродени промени в кръвосъсирването. Наред с типични за венозната тромбоза тромбофилични фактори, като фактор V Leiden (FVL) и мутацията в гена на протромбина (FII 20210 G>A) се обсъждат и други вродени предразположения. Целта на настоящото проучване бе да се изследва значението на носителството на полиморфизъм A1/А2 (PL А1/А2) в тромбоцитния гликопротеин IIb/IIIa (GP IIb/IIIa) за развитието на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и приносът на PL А1/А2 за клиничната проява в комбинация с други тромбофилични фактори. Осемдесет пациенти с ДВТ и 103 здрави индивиди бяха изследвани за носителство на PLА2 в GP IIb/IIIa и тромбофиличните фактори фактор V Leiden (FVL) и G20210A мутация в протромбиновия ген (FII G20210A). Установена е сигнификантна разлика в носителството на PLA2 при пациенти с ДВТ в сравнение със здрави индивиди съответно 41,3% и 17,5% (OR: 3,5; 95% CI 1,7-7,4, p = 0,001). Носителството на PL А1/А2 в комбинация с други тромбофилични фактори FVL или FII 20210 G>A значително увеличава честота на ДВТ и значимо намалява възрастта на проява на първия инцидент. При носители на PL А1/А2 в комбинация с FVL или G20210A със статистически достоверна разлика (р = 0,022) се установи, че първият инцидент преди 45-годишна възраст настъпва по-често в сравнение с пациенти, носители само на FVL или FII 20210 G>A. Средната възраст на изява на първия инцидент на ДВТ при пациентите, носители само на FVL или FII G20210A, беше 47,2 г., докато при тези с комбинирано носителство на PL A1/А2 с FVL или FII G20210A беше значимо по-ниска – 36,4 г. В това изследване е установена сигнификантна връзка между носителството на PL А1/А2 и риска от развитието на ДВТ, а също така повишен риск от развитие на ДВТ в млада възраст при носителството на PL А1/А2 в комбинация с други тромбофилични фактори. Използването на PL А1/А2 в панела от тромбофилични изследвания допълнително уточнява риска от развитие на тромбоза при пациенти с ДВТ и има отношение към профилактичните мерки за предотвратяване на следващи инциденти на венозна тромбоза.

Адрес за кореспонденция: Д-р Петър Иванов, Сектор „Биохимия”, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 0897-899-583, e-mail: mdivanov@gmail.com

bg_BG ro_RO 
Новини
Food and Drug Administration (FDA) в САЩ одобри на 13.12.2013 г. продажбата на Cerena Transcranial Magnetic Stimulator (TMS; eNeura Therapeutics), първото устройство, одобрено за облекчаване на болката, предизвикана от мигренозно главоболие с аура.
„Ръководство” за обсъждане на грижите в края на живота, публикувано на 15 юли в Canadian Medical Association Journal, предоставя препоръки в помощ на лекарите за провеждане на деликатното обсъждане на грижите в края на живота с хоспитализираните пациенти и членовете на тяхното семейство.
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30