Архив за януари 2014

Храната е едно от най-силните средства за защита от грипа Още за: Храната е едно от най-силните средства за защита от грипа от framar.bg

Защо често боледуваме и трудно оздравяваме?

Грипните вируси са въздушно-капкова инфекция. Във всеки момент може да те налетят. Има сезони, които са по-благоприятни за един или друг вид вирус, има сезони, в които организмът е по-податлив на инфекцията. Но има и хора, които много рядко се разболяват, леко боледуват и бързо оздравяват. Всеки може да бъде такъв! Стига да положи усилия за здравословен начин на живот.

Много важен детайл от начина на хранене е приемането на незаменими, екологично чисти и полезни храни. Храната може да е нашето лекарство.

Такава храна са плодовете на аронията, от която се приготвя и прекрасен студено пресован сок със запазване на всичките полезни вещества. Разбира се, трябва внимателно да се четат етикетите и да се търсят производители с дългогодишно доказано качество само от пресни плодове. Специалното слънцегреене в нашите географски ширини позволява да се отглеждат храсти с плодове, които имат най-високо съдържание на полезни вещества, в сравнение с другите европейски страни.

Плодовете на аронията (и съответно сокът, който се приготвя от тях) имат изключително високо съдържание на биологично активни вещества. Това осигурява на този плод заслужено високо място сред най-ценните лечебни растения. Няма друг плод с толкова високо съдържание на полифеноли (наречени още витамин Р). Пет пъти повече в сравнение с другите червени плодове! Полифенолните съединения – флавоноли, антоцианини и катехини нямат изкуствен заместител. Ежедневно трябва да приемаме известно количество за поддържане на добро здраве. Те са необходими за работата на всяка една клетка! В човешкия организъм антоцианините имат силен антиоксидантен ефект, който е по-мощен от класическите антиоксиданти – витамин С, витамин Е, бета-каротен.

Действието на антоцианините на клетъчно ниво е изучено детайлно и се знаят точните биохимични реакции, за които са необходими. Организма ни е подложен на много вредни влияния (неправилно хранене, липса на движение, излагане на вредни фактори – тютюнопушене, алкохол, замърсен въздух, замърсена с хлор вода, радиационни облъчвания от антени, уреди и телефони), емоционален стрес и други., които, поддържани в течение на години, водят до натрупването на специални молекули (цитокини), които активират и задържат оксидативните процеси в клетките (оскидативен стрес на клетката). Променя се изцяло обмяната на въглехидратите и липидите. Така се увреждат постепенно много тъкани и органи – стените на кръвоносните съдове , което е причина за високо кръвно налягане, последващи инсулт на мозъка или инфаркт на сърцето. Много често се уврежда химическата лаборатория на човека – черният дроб (развива се стеатозна болест и цироза). Такъв организъм е податлив на вирусните инфекции. Всичко това може да предотвратим като намалим хранителния прием като цяло (да намалим теглото си здравословно) и добавяме необходимите биологично активни вещества, съдържащи се в аронията.

Аронията действа благоприятно върху обмяната на човешкия организъм, но тя е пагубна за обмяната на вирусите и бактериите, които навлизат в него „неканени“.

Специален клас от Биофлавоноидите поддържат „бойната готовност“ на имунните клетки – неутрофили и макрофаги, които бързо се справят „на място“ с навлязлата инфекция. Друг клас от биофлавоноидите поддържа имунните клетки лимфоцити и те синтезират и дават на организма антитела, за да се справи и по друг начин с инфекцията. Тези процеси за неутрализация на бактериалните и вирусни агенти се развиват за минути, рядко за часове и затова ние трябва да имаме в наличност необходимите вещества за работата на нашите клетки.

От друга страна чрез плодовете (сокът) на аронията ние доставяме на организма си витамини и олигоелементи, без които не е ефективна работата на естествените клетъчни антиоксидантни системи (ензимите супероксиддисмутаза, каталаза, глутатион пероксидаза и глутатион редуктаза). Високото съдържание на витамин С, витамин Е каротеноиди и биофлавоноидите са важни като екзогенни антиоксиданти. Те реагират директно без посредничество на ензими със свободните радикали.

Ето защо, пак подчертавам, ежедневният прием на 50 мл сок от арония е задължителен за правилно хранене и профилактика на болестите!

Химичният състав на плодовете от арония е отлично проучен със съвременни аналитични технологии. Установено е съдържание на витамините В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е, К и Р (особено в българските реколти). Достатъчни количества от микроелементите калий, калций фосфор, магнезий и желязо и рекордни количества на манган и молибден. Високото съдържание на йод в плодовете (особено в обвивката) е важно за йод дефицитни състояния и за подрастващите организми.

От захарите съдържа малко фруктоза и повече сорбитол, който има естествен лаксативен и диуретичен ефект. Това прави сока, произведен чрез студено пресоване, изключително подходящ за хора, болни от диабет и метаболитен синдром.

В медицинската научна литература съществуват над 250 научни проучвания за аронията, касаещи няколко направления:

  • разделяне и определяне на всички биологично активни молекули в сока от арония;
  •  проследяването на ефекта от приема на сок от арония върху експериментални модели на различни заболявания у опитни животни, най-често опитни мишки;
  •  проучване въздействието на сока върху клетъчни култури от различни видове злокачествени заболявания;
  • проучване на ефектите на сока върху клетъчния метаболизъм и генома при опитни клетъчни култури;
  • ограничен брой проучвания върху хора с различни заболявания.

Изследванията са извършени от учени в Полша, Франция, САЩ, Румъния, България, Япония и др.Така са доказани известните още от древността протектиращи здравето ефекти от приема на сок от арония. Днес ние ги обобщаваме като: антимутагенен (противораков), предпазващ сърцето (кардиопротективен), предпазващ черния дроб от увреда (хепатопротективен), предпазващ стомаха от язви и гастрити (гастропротективен), противовъзпалителен, доказан антимикробен ефект, протекция при радиация, подобряващ утилизацията (усвояване от тъканите и клетките) на захарта при захарен диабет тип 2.

Ето защо сокът от арония се препоръчва като функционална храна със здравен знак ( а не хранителна добавка) почти при всички хронични заболявания, както и във възстановителния период след тежки травми, операции, както и по време на химиотерапия. Водещ и най-важен за всеки човек трябва да е ефекта на профилактика на заболяванията, както с подбор на естествени, натурално приготвени храни, така и с прием на ПОЛЕЗНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ ХРАНИ.

Как да дозираме употребата на сока от арония?

1. Когато сте здрави

Приемайте сока като функционална храна, ежедневно по 50-60 мл, приготвени със 150 мл вода или 150 мл кисело мляко или смес от пресен сок от лимон и вода. Допустимо е и с течност от домашен компот. За предпочитане – 15 минути преди храна.

Общо укрепващият ефект на аронията е благоприятен за бременни жени, деца и спортисти.

2. Като профилактика на често срещани нездравословни състояния, употребявайте сока в двумесечни курсове, три пъти годишно: В тези случаи приемайте сока ежедневно, в продължение на 60 дни, в доза три пъти по 50 мл (150 мл дневно), приготвен по горе описания начин.Такива състояния са:

  • Предразположения или доказани алергични реакции в определени сезони на годината.
  • Преди и по време на грипни епидемии.
  • Хора, които прекарват повече от 4 часа дневно в работа с компютър; мобилни телефони; пребиваващи в йонизирана среда; работа с потенциално токсични продукти.
  • Деца във възрастта на бързо израстващия организъм (12-17 години).
  • Когато е имало контакт с инфекциозно болни хора и се предполага възможност за зараза.
  • Във възрастта над 55 години.

3. Редица заболявания се повлияват благоприятно от приема на сок от арония: При хора с доказано заболяване, препоръчителния прием е два пъти на ден, по 60 мл – общо 120 мл, (приготвен по описания по-горе начин), като през месеците юли, август и септември може да се прекъсне приема.

Такива заболявания са:

  • Сърдечно-съдови заболявания
  • Проблеми с мастния и въглехидратен метаболизъм (захарен диабет).
  • Хипертония.
  • Хронична обструктивна белодробна болест.
  • Хроничен колит и хроничен гастрит.
  • В периода на възстановяване след тежки остри заболявания.
  • По време на химио и лъчетерапия.
  • В следоперативния период при по-тежки операции.
  • В периода след мозъчен инсулт.
  • Заболявания на повърхностните и дълбоки вени.
  • По-лека форма на хемороиди.
  • Еректилна дисфункция при мъжете.
  • Случаи на затруднена дефекация.
  • Хронични болки на опорно-двигателния апарат.
  • Заболявания на щитовидната жлеза (без автоимунни заболявания).
  • „Безпричинно“ главоболие (когато е изключен мозъчен тумор).
  • Заболявания на периферната нервна система – ишиас, плексит, възпаление на лицевия нерв, диабетна полиневропатия (заедно с алфа-липоевата киселина).

Общоукрепващият ефект на аронията е благоприятен и при комплексно медикаментозно лечение.

Модерните фармакологични проучвания представят Aronia melanocarpa като растение с много важен за здравето на човека състав. Биологичната активност на антоцианините, съдържащи се в плодовете на Aronia melanocarpa, включват антиоксидантен, антимутагенен, кардиопротективен, подобряващ въглехидратната обмяна и други ефекти.

Редовната употреба на сок от арония в ежедневното хранене на човека, може да го предпази от болести. Подходящ е за всяка възраст и всеки сезон!

Наслаждавайте се на освежаващия и полезен сок от Арония- удивителен дар от природата на слънчева България!

Доц. Д-р М. Бончева, д.м.
Ръководител катедра по Обща медицина и Клинична лаборатория
при Медицински Университет – гр. Варна.
Ръководител Лаборатория при УБ „Лозенец“ – София

от framar.bg

Медицинска диагноза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диагнозата (от гр. διάγνωση - установявам, разпознавам) е медицински термин за точно означаване наболестното състояние на пациента. Диагнозата задължително се изписва на латински език. Това правило позволява пълноценна професионална комуникация между медицинските специалисти от цял свят, независимо от тяхната националност и езикови умения.

За да се постави диагноза, трябва да се извърши медицински преглед. Той трябва да започне със снемане на анамнеза. След това се извършва клиничен преглед на пациента и при необходимост се назначават специални изследвания: електрокардиография (ЕКГ), рентгенография, хематологични анализи и др.

В зависимост от начина за достигане до диагнозата, тя може да бъде:

  • diagnosis per conclusionem - диагноза чрез заключение; методът се използва винаги, когато е възможно; диагнозата се поставя въз основа на характерните за болестта и категорично установени от лекарясимптоми, и синдроми; това е най-бързият, най-лесният и най-сигурният начин за поставяне на диагноза, но за съжаление не винаги е достъпен
  • diagnosis per exclusionem - диагноза чрез изключване; методът се използва само когато наблюдаваните у пациента болестни признаци са типични за две или повече заболявания; тогава лекарят трябва да състави списък на всички болести, които могат да предизвикат установените признаци и да започне да назначава специални изследвания, за да елиминира неверните предположения едно по едно, като първо се изключва най-вероятното заболяване, след това следващото най-вероятно и т.н.; поставянето на диагнозата чрез този метод отнема дни, а понякога и седмици
  • diagnosis ex juvantibus - диагноза чрез ефекта от използваните лекарства; методът се използва само при непознати заболявания, или при тежки, животозастрашаващи състояния; състои се в последователно прилагане на лекарства от различни групи и непрекъснато, стриктно наблюдение на всички жизнени показатели на пациента; диагнозата се установава чрез ефекта от приложените лекарства; така поставената диагноза обикновено е обща и несигурна; методът може да отнеме седмици и месеци

В зависимост от характера на поставената диагноза, тя може да бъде:

  • diagnosis sympthomatica - симптоматична диагноза; основава се на установените тъканни и органни нарушения; симптоматичните диагнози се поставят бързо и лесно, по правило per conclusionem; симптоматични диагнози са: Pneumonia (възпаление на белия дроб), Pharyngitis (възпаление на глътката), Fractura ossis radii (счупване на лъчевата кост) и т.н.
  • diagnosis aethiologica - етиологична диагноза; основава се на точно установената причина за възникналото болестно състояние; етиологичните диагнози се поставят трудно, по правило per exclusionem, след назначаване на специални изследвания; етиологични диагнози са: Carcinoma hepatis (злокачествен епителен рак на черния дроб), Morbili (дребна шарка), СПИН и т.н.

Лекарите-специалисти по клинично изследване на вътрешните болести на пациента и поставяне на съответна диагноза се наричат интернисти.

Вродени промени в тромбоцитната агрегация като рисков фактор за венозна тромбоза

Вродени промени в тромбоцитната агрегация като рисков фактор за венозна тромбоза  - Медицински преглед, 50, 2014, № 1,33-37. 
П. Иванов(1), П. Лалева(2), М. Иванов(1), Р. Комса-Пенкова(1), А. Измаилов(1) и Л. Бешев(3). 

(1)Сектор „Биохимия”, Медицински университет – Плевен, (2)Медико-диагностична клинична лаборатория, УМБАЛ ”Д-р Г. Странски”, Медицински университет – Плевен, (3)Клиника по съдова хирургия, УМБАЛ ”Д-р Г. Странски”, Медицински университет – Плевен
Резюме: Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) като самостоятелна нозологична еди­ница или усложнение на друг патологичен процес често остава без изяснена причина. Освен известните провокиращи рискови фактори често ДВТ може да е свързана с вродени промени в кръвосъсирването. Наред с типични за венозната тромбоза тромбофилични фактори, като фактор V Leiden (FVL) и мутацията в гена на протромбина (FII 20210 G>A) се обсъждат и други вродени предразположения. Целта на настоящото проучване бе да се изследва значението на носителството на полиморфизъм A1/А2 (PL А1/А2) в тромбоцитния гликопротеин IIb/IIIa (GP IIb/IIIa) за развитието на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и приносът на PL А1/А2 за клиничната проява в комбинация с други тромбофилични фактори. Осемдесет пациенти с ДВТ и 103 здрави индивиди бяха изследвани за носителство на PLА2 в GP IIb/IIIa и тромбофиличните фактори фактор V Leiden (FVL) и G20210A мутация в протромбиновия ген (FII G20210A). Установена е сигнификантна разлика в носителството на PLA2 при пациенти с ДВТ в сравнение със здрави индивиди съответно 41,3% и 17,5% (OR: 3,5; 95% CI 1,7-7,4, p = 0,001). Носителството на PL А1/А2 в комбинация с други тромбофилични фактори FVL или FII 20210 G>A значително увеличава честота на ДВТ и значимо намалява възрастта на проява на първия инцидент. При носители на PL А1/А2 в комбинация с FVL или G20210A със статистически достоверна разлика (р = 0,022) се установи, че първият инцидент преди 45-годишна възраст настъпва по-често в сравнение с пациенти, носители само на FVL или FII 20210 G>A. Средната възраст на изява на първия инцидент на ДВТ при пациентите, носители само на FVL или FII G20210A, беше 47,2 г., докато при тези с комбинирано носителство на PL A1/А2 с FVL или FII G20210A беше значимо по-ниска – 36,4 г. В това изследване е установена сигнификантна връзка между носителството на PL А1/А2 и риска от развитието на ДВТ, а също така повишен риск от развитие на ДВТ в млада възраст при носителството на PL А1/А2 в комбинация с други тромбофилични фактори. Използването на PL А1/А2 в панела от тромбофилични изследвания допълнително уточнява риска от развитие на тромбоза при пациенти с ДВТ и има отношение към профилактичните мерки за предотвратяване на следващи инциденти на венозна тромбоза.

Адрес за кореспонденция: Д-р Петър Иванов, Сектор „Биохимия”, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 0897-899-583, e-mail: mdivanov@gmail.com

ПРОЕКТ: „Здравеопазване без граници” , MIS ETC Code 567

Програма за трансгранично сътрудничество Румъния-България

2007-2013

Районна колегия на Български лекарски съюз – Велико Търново стартира проект за развитие на трансгранична мрежа в здравеопазването за трансграничен регион „Велико Търново – Александрия“

 

Районна колегия на Български лекарски съюз – Велико Търново като водещ партньор, съвместно с партньорите по проекта – Колегия на лекарите от област Телеорман и Община Лясковец стартира проект „Здравеопазване бец граници”. Проектът е финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007-2013, Приоритетна ос 3.3 Сътрудничество от типа „Хора за хората“ . Продължителността на проекта е 12 месеца.

Общата цел на проекта „Здравеопазване без граници“ е да допринесе за сближаването и разширяване на партньорството между медицинските колегии на Велико Търново и Александрия и задълбочаване на контактите между тях. В рамките на проекта се предвижда увеличаване интензивността на обмена в областта на здравеопазването  и увеличаване знанието на български и румънски лекари по отношение на световните изисквания и стандарти за трансгранично здравно обслужване

В рамките на проекта са предвижда провеждането на няколко ключови събития за обмен на здравна информация и знания по отношение на Европейската референтна мрежа за предоставяне на трансгранични здравни услуги. Освен придобиване на конкретна информация и знания, друга важна задача е развитието на трансгранична мрежа в здравеопазването чрез лични контакти и обмяна на опит и практики.

Очаквани резултати от реализация на проекта:

  • Изготвяне на Кодекс за професионална етика при предоставянето на трансгранични здравни услуги.
  • Провеждане на специализирано обучение на общо 60 български и румънски лекари по международните изисквания и стандарти за трансгранично здравно обслужване
  • Подобрено трансгранично сътрудничество в сферата на здравеопазването в региона Велико Търново – Телеорман;
  • Повишена информираност за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване;
  • Проучване на добри практики в областта на предоставянето на трансгранични медицински услуги и помощ.
  • Внедряване на нови технологии за здравеопазването.

КЗК с мерки за повече конкуренция между болниците

Държавата може и трябва да изпълни задължението си да осигури достъпна, финансирана от НЗОК болнична помощ, посочва антимонополната комисия

17:16 | 20.09.2013 |

Комисията за защита на конкуренцията прие становище за съответствието с правилата на конкуренцията на правната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения за болнична помощ.

Производството пред КЗК e образувано по собствена инициатива на комисията в резултат на извършен от нея предварителен преглед на нормативната уредба в областта на здравеопазването.

КЗК изразява становище, че нормативната уредба в здравеопазването следва да стимулира лечебните заведения за болнична помощ да се конкурират активно. По-конкретно, комисията прави следните изводи и препоръки:

1.       Определянето на максимален брой легла и максимален брой лечебни заведения в областните и Националната здравна карта представлява количествено ограничение на предлагането на медицински услуги за болнична помощ и географско разпределение на съответния пазар. Мярката ограничава и възпрепятства ефективната конкуренция между лечебните заведения, които са лишени от стимул да подобрят качеството на предоставяните услуги.

2.       Във връзка със списъците на лечебни заведения в областните и Националната здравна карта, с които НЗОК ежегодно задължително сключва договор, КЗК е на мнение, че държавата може да изпълни задължението си да осигури достъпна, финансирана от НЗОК болнична помощ чрез стимулиране на ефективната конкуренция между отделните лечебни заведения независимо от формата им на собственост. Според комисията, публичният ресурс на НЗОК следва да се разпределя на базата на критерии и изисквания, които стимулират конкуренцията между лечебните заведения на база качество, а не количество на предлаганите от тях медицински услуги. В тази връзка КЗК счита, че критериите и правилата за сключване на договор с НЗОК от изпълнителите на медицински услуги, както и редът за упражняване на контрол относно тяхното прилагане, следва да се определят не от НЗОК, а да бъдат регламентирани в нормативен административен акт на Министерството на здравеопазването, който е компетентният орган в страната, отговарящ за осъществяване на държавната политика в областта на здравеопазването.

3.       Неточното остойностяване на клиничните пътеки и наличието на обективно необосновани диспропорции в цените им би могло да създаде условия за нарушаване на ефективната конкуренция между лечебните заведения, което е от обективно естество да доведе до неефективност на системата на здравеопазването в ущърб както на интересите и благосъстоянието на пациентите и на болниците, работещи по договор с НЗОК. КЗК счита, че е необходимо да бъде направен сериозен анализ на остойностяването на медицинските дейности в болничната помощ с цел премахване на съществуващите диспропорции – или чрез създаване на методика за остойностяване на разходите, основана на обективни критерии и вземаща предвид реалните разходи на лечебните заведения, или чрез преминаване към финансиране от НЗОК по модела на Диагностично свързаните групи.

4.       Лечебните заведения към Министерски съвет, Министерство на отбраната, Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на правосъдието и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не представляват „предприятия” по смисъла на ЗЗК и правото на ЕС в областта на конкуренцията. При изпълнение обаче на медицински дейности, финансирани по договор с НЗОК, тези ведомствени лечебни заведения придобиват качеството на „предприятия”, осъществяващи „стопанска дейност”, по смисъла на ЗЗК и европейското право на конкуренцията. Именно в това им качество те участват на пазара на финансирани с публични средства болнични медицински услуги и следва да се конкурират с всички останали лечебни заведения от болничната помощ, независимо от собствеността им (държавна, общинска, държавна/общинска, частна), за привличането на здравноосигурени пациенти, чието лечение се поема от НЗОК.

5.       По мнение на КЗК, дейността на центровете по трансфузионна хематология не представлява „стопанска дейност” по смисъла на ЗЗК.

6.       Дейността, извършвана от центровете за спешна помощ, има двойствен характер. Координационните дейности на тези центрове могат да бъдат оценени като административна дейност, извършвана от квалифицирани лица, която е присъща на държавата в изпълнение на възложените й от Конституцията и законите задължения за опазване здравето на гражданите. Дейностите на центровете обаче, които са пряко свързани с оказване на медицински грижи и помощ на пациентите, представляват „стопанска дейност”. В качеството й на стопанска дейност тази медицинска услуга може да бъде извършвана и от други лечебни заведения, независимо от формата им на собственост, разполагащи с необходимите специалисти и оборудване съгласно медицински стандарти, освен центровете за спешна помощ, които са създадени от държавата. Ето защо КЗК предлага на компетентните органи да изменят и/или допълнят нормативната уредба, като създадат възможност медицински дейности по оказване на спешна помощ да могат да бъдат извършвани от всички лечебни заведения, независимо от правно-организационната им форма и собствеността им, като тези лечебни получават заплащане за оказаната медицинска услуга от републиканския бюджет при спазване на критериите за равнопоставеност и липса на дискриминация.

Здравеопазване и медицински туризъм

“България е сред страните, които комбинират ниски цени на медицинските услуги с професионален опит на медицинския персонал и могат да се превърнат в предпочитана дестинация за така наречените здравни туристи”.

Ройтерс от доклада на компанията за анализи Economist Intelligence Unit2011

„Нарастващ брой европейци (и лица от държави извън ЕС) пътуват през границите, за да получат здравна помощ, да избегнат списъците с чакащи или да намерят специализирано лечение, което може да бъде налично само в чужбина”.

Евростат Yearbook 2010

България може да се превърне в рай за медицински туризъм!

Съотношението цена – качество на здравните услуги в България  е изключително привлекателно за западноевропейците. Най-търсени са: лечението на стерилност, пластичната хирургия, зъболечението, смяната на тазобедрената става и лазерните операции на очите. Всички те са на изгодна цена и се извършват от добре квалифицирани специалисти в България!

вестник „Индипендънт“

България предлага:

  • Отлични географски, климатични и природни условия
  • Уникалното съчетание на море, планини и минерални води превръща България в подходящо място за укрепване на здравето през цялата година
  • Дългогодишни традиции в балнеологията и балнеотуризма
  • Реновирани лечебни и рехабилитационни центрове и хотели, на световно ниво
  • Висококвалифицирани специалисти и опитен медицински персонал
  • Сравнително ниска цена на медицинските услуги в България
  • Добре развита мрежа от частни козметична хирургия и стоматологични клиники
  • Умерен климат с 4 сезона и значително влияние на Средиземно море

Росица Янкова: 28 000 ще започнат работа до 2-3 месеца

С Росица Янкова, зам.-министър на труда и социалната политика, разговаря Виктор Иванов
- Госпожо Янкова, имате ли разчети колко квалифицирани българи ще загубим от падането на ограниченията за работа в ЕС?

- Министерството на труда и социалната политика не води статистика на българите, които емигрират, нито на тяхната квалификация. Но факт е, че българите, които са искали да емигрират, вече са го направили. В момента се наблюдава интерес към университетите в чужбина, като немалка част от студентите се връщат след завършването си. По отношение на тяхното връщане ние имаме добра практика да провеждаме трудови борси там, където има по-голяма българска студентска общност. Правим срещи между тях и мултинационални компании, които инвестират в България. Тези млади хора са много добре подготвени и биха могли да заемат и високи мениджърски позиции. Иначе емигрантската вълна не се случи Не се оправдаха очакванията на част от европейските правителства, които буквално стояха по изходите на техните летища и очакваха да посрещат стотици хиляди българи. От няколко години българите търсят основно сезонна работа извън страната, главно селскостопанска. Ако можем да говорим за българска вълна към западните държави, то ще е през лятото и те ще останат там в рамките на 2-3 месеца.

- Тогава приключи ли изтичането на мозъци?

- Единственият риск, и той не е от 1 януари 2014 г., е свързан с медицинските кадри. Имаме известни притеснения, че отварянето на пазара може да предизвика увеличаване на лекарите, които търсят препитание в чужбина предвид много по-високото заплащане и многото свободни позиции в останалите държави от ЕС.

- България има ли план да привлече лекари извън ЕС на мястото на напускащите българи?

- На този етап не обмисляме подобна политика. Има много чужди студенти по медицина, през последните години се увеличава броят на турските и гръцките и много от тях се реализират тук. Заедно с Министерството на образованието и науката опитваме с различни проекти за повишаване на квалификацията, за придобиване на определени специализации по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ да задържим българските медици тук. В новия програмен период ще продължим да работим с МЗ по проекти, насочени към младите и завършващи лекари.

- Защо и заетост, и безработица растат през 2013 г.?

- Нивата на заетост започнаха да растат, защото сивата икономика започна да изсветлява. През 2010 г. делът на сивата икономика бе около 42%, а изследване отпреди месец посочва ниво около 31%. Заради множеството информационни кампании все повече българи знаят своите права и претендират за спазването им от работодателите. Допълнително наблюдаваме, че малките и средните фирми нямат намерения да съкращават работници. Според анкетите на Агенцията по заетостта (АЗ) едва 0,7-0,8% от фирмите планират съкращения, 60-70% ще задържат персонала си, а останалите дори ще назначават нови хора.

- Защо тогава расте и безработицата?

- Това също е обяснимо. Ние стартирахме много активно мотивирането на така наречените обезкуражени лица, които нито търсеха работа, нито участваха в обучение. Всекидневно трудовите посредници вече консултират такива хора и те се включват в търсене на заетост или в обучение. Това неминуемо води до повишаване на нивото на официалната безработица. Тези хора и досега са били без работа, но не са търсели услугите на държавата.

- Какви ще са основните политики по отношение на заетостта през 2014 г.?

- На първо място работата с младежите. От 1 януари стартирахме индивидуална работа с всеки младеж. В АЗ има специални трудови посредници за младите, започна изготвянето на индивидуалните планове. Ударно се одобряват проекти по Националния план по заетостта и от февруари ще стартират. 23 хил. души се очаква да започнат работа по мерки, финансирани от бюджета, още в първите 2-3 месеца на годината.

Ускорено разработваме новата оперативна програма и много бързо продължаваме и стартираме микропроцедури от настоящата, по които също до 2-3 месеца ще бъдат наети 4-5 хил. нови работници, предимно младежи. Имаме одобрени регионални проекти за около 5 млн. лв., търсим и допълнителен ресурс за тях.

Не на последно място е и подобряване качеството на работната сила, но според нуждите на бизнеса. Скоро ще представим българо-австрийски проект, насочен към дуалното обучение, завършваме оформянето на документи за кандидатстване и с швейцарско финансиране, насочено към ромите. С тази специална група имаме да работим доста за ограмотяване и включване на пазара на труда. Това ще стане чрез интегрирани проекти, в които ще се отделят средства за подобряване на битовите условия, за връщане в училище на необразованите и, разбира се, на пазара на труда, подобряване на здравната култура. Програмата е на стойност над 6 млн. швейцарски франка.

- Какви обучения ще финансирате според заявките на бизнеса?

- Започва да се съживява строителството и в него ще се търсят хора с началото на сезона. И общините, и държавата предвиждат инвестиции в инфраструктура, което ще създаде допълнителна работа за строителните фирми и търсене на строители. Търсят се рехабилитатори, санитари, социални асистенти. Една от най-търсените професии остават инженерите в областта на високите технологии, в АЗ има обяви, по които заплатите достигат до 2 700 лв., но тук не можем много да помогнем, защото се изисква висше образование. Все пак има степени на обучението по информационни технологии, които дават квалификация за програмист или за разработка и поддръжка на уебсайт. Търсят се търговски представители и шивачки. Младите хора имат интерес в редприемачеството, имат доста идеи – едни добри, други не толкова. В рамките на Европейската гаранция за младежка заетост ще подкрепяме стартиращ бизнес. Ще има обучение по предприемачество.

- А кои ще махнете, защото няма нужда от тях?

- Не бих казала, че ще ги махнем, но ще отпускаме средства за обучения само ако се появи търсене. Такива са например бизнес-секретар, мениджър на офис, оператори в минната промишленост. Младите хора трябва добре да си помислят, преди да решат какво да кандидатстват в университета. Да се консултират с кариерен специалист, услуга, която предлагаме.

- Към какви хора е насочена субсидията от 600 лв. за преместване на работа в друг град?

- Целта е да стимулираме човек, който има предложение за работа в друг град, да приеме и да се премести. Например в Северозападна България фирми търсят шофьори, автомонтьори, персонал в заведения и не могат да намерят в региона. А в София има хора, които с помощта за пренасяне на имуществото могат да започнат кариера в добра компания. Има и субсидия за транспорт, която се ползва, когато хората запазват мястото, в което живеят, и си намират работа в близък град. Това е улеснение в първите стъпки, когато заплатите не са толкова добри и ние помагаме на хората да се докажат пред работодателя. В интерес на истината към мярката за пренос на покъщнина почти няма интерес, но се надявам с активирането на младежите, които са по-гъвкави, да помогнем на повече хора.

- Ще има ли тази година ваучери за наемане на домашни работници?

- Това е добър инструмент и ползването му ще бъде разширено. Но при дизайна на проектите за всеки случай ще се преценява дали ползването на ваучери е подходящо, трябва да се минимизират рисковете за злоупотреби. Те могат да се ползват в социалните услуги, но са добър механизъм и при наемането на домашни помощници и всякакви услуги, които се заплащат почасово. В стойността на ваучера се съдържа както часовата ставка, така и социалното осигуряване на работника. Много по-удобен е както за работодателя, така и за посредника и самото работещо лице. За обучение също ще бъдат използвани, също и при почасово ангажиране на младежи. Смятам, че още тази година ще стартираме нови видове услуги с ваучери.

Още медицински практики в списъка на центровете с неблагоприятни условия

Надзорният съвет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) прие промени в списъка с населените места, определени като центрове на практики с неблагоприятни условия.

Нови шест медицински практики ще бъдат включени в този списък и така броят им ще се увеличи от 1075 на 1081. Те се намират на територията на Враца, Плевен и Сливен. На други 78 практики в страната ще бъдат увеличени месечните суми за работа в неблагоприятни условия.

Предложението за промяна беше направено от работна група от експерти на НЗОК и Български лекарски съюз, която анализира сигнали от общопрактикуващи лекари, работещи в такива условия. В тях лекарите изказват своето недоволство от методиката за определяне на месечното им възнаграждение.

Работната група обсъди обобщените данни за броя на населените места, включени в списъка като центрове на практики с неблагоприятни условия, критериите, по които те се определят, месечните суми получавани от лекарите, както и разпределението на тези суми между 28-те районни здравноосигурителни каси (РЗОК) в страната. Направен беше анализ и на разпределението на тези средства през 2012 г. спрямо 2011г.

Искания за промяна в заплащането и промяна в списъка са постъпили от районните здравноосигурителни каси в Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград, Сливен, Смолян, София област и Търговище.

Национална програма да подобрява здравните услуги

Необходимо е създаването на национална програма за подобряване качеството на здравните услуги в България, заявиха от КНСБ по време на кръгла маса на тема „Здравните услуги в условията на икономическа криза – предизвикателства и възможности за здравни реформи”.

В условията на криза здравната система е необходимо да оказва комплексна услуга и помощ на всички български граждани, да прибавя стойност към човешкия капитал и създаването на национално богатство и едновременно с това да представлява важен икономически двигател, способстващ за цялостното социално-икономическо възстановяване на страната, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.
В своя презентация проф. д-р Любомир Иванов – съветник на КНСБ, постави на обсъждане идентифицирането на проблемите в здравно-демографското състояние на населението, финансирането и качеството на здравните услуги в условията на икономическа криза. Той подчерта, че изграждането на консенсус между социалните партньори и разработването на възможните реформени решения е единствениятпът, чрез който може да се предотвратят бъдещи икономически и социални шокове.
По време на събитието стана ясно, че здравният бюджет на правителството през последните три години не нараства (около 4% от БВП). Бюджетът за 2012 г., в сравнение с този за 2011 г., се запазва, но по своята същност е рестриктивен поради нарастващата инфлация, причиняваща високи цени за едногодишен период на лекарствата (с 5,7%), болничните услуги (с 11,8%), лекарските услуги (с 12,6%), основните хранителни стоки (с 5,7%), енергийните и социалните услуги. Това, заедно с други фактори, дава основание на тезата, че жизненият стандарт на милиони българи е сериозно влошен или заплашен.
Сериозни проблеми за здравната система са липсата на ефективна конкуренция, разпиляването на финансовите ресурси, както и липсата на система за обвързване на сложността и качеството на работата на медицинските лица с размера на техните възнаграждения, отчитат експерти.
Бюджетът на Министерство на здравеопазването за 2012 г. (253,815 хил. лв.) е с 35,65% по-малък спрямо 2011 г. Според КНСБ отпуснатите средства от ведомството са крайно недостатъчни за ефективното опазване на общественото здраве.
Проф. д-р Любомир Иванов отбеляза още, че допусканите компромиси с качеството на здравните услуги, включително увеличаващите се медицински грешки, водят не само до унищожаване на общественото доверие в системата, но и до значителни икономически загуби, поради нарастване на случаите с неработоспособност, инвалидизация и смърт.
КНСБ предлага увеличение на бюджета в здравеопазването, да се въведат иновативни методи на финансиране, включително повишени такси и акцизи на алкохол, захарни и солени продукти и пълна прозрачност и публична отчетност. Належащо е да се създаде и класификатор на лекарските специалности според сложността, риска и отговорността за съответните дейности и да се въведе допълнително заплащане на лекарите за по-висока компетентност.
За изпълнение на тези мерки предложението на КНСБ е да се създаде Национална програма за подобряване на качеството на здравните услуги. Чрез публичността на системата е възможно общественото участие във вземането на решения за здравни реформи, като се поставя специален акцент върху смекчаване на въздействията на икономическата криза върху здравето на населението.
В дебата участваха Анна-Мари Виламовска – Секретар на Президента на Р България по наука, образование и здравеопазване, Емилия Тончева – управител на офиса на СЗО в България, Росица Борисова – представител на Бюро България – Фондация „Фридрих Еберт”, доц. Красимир Гигов – генерален директор на БЧК. Също така представители на Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, НСОРБ, НЗОК, Български лекарски съюз, БАПЗГ, Българската асоциация за закрила на пациентите, Федерация „Български пациентски форум”, преподаватели във висши учебни заведения, директори на лечебни заведения, представители на българската наука в здравеопазването, синдикални и работодателски организации, професионално-съсловни и пациентски организации и др.

Експертните центрове за редки болести в България

Бихте ли се представили на читателите на „Редки болести & Лекарства сираци” Ваня Добрева (ВД): Ваня Добрева – председател на Асоциация „Хипофиза”. Виолета Йотова (ВЙ): Казвам се Виолета Йотова и съм от Варна. Завършила съм медицина с отличие през 1988 г. От 1991 г. работя в УМБАЛ „Света Марина”, съответно в Медицински университет – Варна. Специалист съм по педиатрия и детска ендокринология и болести на обмяната. Доцент съм от 2007 г. Дисертацията ми за научно-образователна степен доктор касае постнаталния растеж и риск от късни заболявания при деца, родени малки за гестационната си възраст. Продължавам научните си изследвания в тази област и днес, заедно с по-младите ми сътрудници. Имам над 700 цитирания в чуждата литература и съм добре известна на международната професионална гилдия в моята област. От самото начало на кариерата си се старая да помагам на хора с по-рядко срещани заболявания – всеки такъв пациент е цяла вселена и е загубен, ако някой не прояви специален интерес към него. Напоследък се говори все повече за „индивидуализирана” или „персонифицирана” медицина. Всъщност, няма по-индивидуализирана медицинска помощ от тази, която оказваме на хората с нетрадиционни диагнози. Румен Стефанов (РС): Професор по социална медицина и декан на Факултета по обществено здравеопазване към Медицински университет – Пловдив. Ръководител на Центъра за редки болести в Пловдив.

Каква е причината у нас да няма все още официално регламентирани експертни центрове за редки болести? ВД: Липсва необходимата нормативна база. Въпреки че има определение за експертни центрове в Програмата за редки болести, необходимо е да бъде регламентиран начинът им на функциониране и финансиране. Макар че не са официално регламентирани, и в момента има добре функциониращи експертни центрове. Един много добър пример е Центърът по акромегалия в УСБАЛЕ ”Академик Иван Пенчев”, ръководен от професор С. Захариева. В него ние, пациентите, сме обгрижени от висококвалифирани специалисти по заболяването, които специализират в чужбина, работят по международни проекти и като единствен център в страната успяват да трупат опит с много пациенти. По време на хоспиталзиацията там пациентите биват консултирани и от лекари от други специалности, познаващи добре заболяването. Има създаден регистър на пациентите с акромегалия, воден чрез специално създаден за това софтуер. Центърът работи в тясно сътрудничество с Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ ”Иван Рилски”, където се провеждат хирургическото лечение на пациентите. Клиниката разполага с лаборатория, сертифицирана за хормонални изследвания. Предстои по проект на пациентската организация в клиниката да заработи психолог, който да помага на пациентите да се справят с хроничното заболяване, както и да приемат промените във външния вид, съпровождащи заболяването. Използвам случая да благодаря на проф. Захариева за всичко, което тя и екипът й правят за нас! За съжаление този модел, който безспорно има много положителни страни, има и някои недостатъци, които се надяваме да бъдат изчистени. Има пациенти, които не са обхванати за лечение, като вероятните причини са икономически. Независимо, че заболяването не може да бъде проследявано (поради невъзможност да бъдат правени лабораторни тестове), нито адекватно лекувано (поради факта, че единствено в УСБАЛЕ могат да бъдат издавани протоколи за скъпоструващо лечение), в много клиники в страната и в София периодично се хоспитализират такива пациенти, без да бъдат насочвани към специализирания център. Тази централизирана схема лишава от възможност лекарите от останалите лечебни заведения да срещат такива пациенти и на практика немалка част от студентите и лекарите никога не са виждали пациент с акромегалия, което намалява възможностите за ранна диагностика на заболяването. Вярвам, че с регламентирането на експертните центрове ще се намери решение на съществуващите проблеми. ВЙ: С максимална откровеност, според мен основните причини са три – първо, необходимостта от допълнително финансиране при като цяло нищожните средства, с които разполага здравната система у нас и множеството нерешени проблеми в областта на масовите заболявания; второ, борбата за позиции на „най-добър експерт” и „лидер” от страна на медицинските специалисти и трето, липсата на оценка от ефекта на каквато и да била програма у нас и на отговорност извън личната съвест за успех или неуспех на поети ангажименти. РС: Причините за това според мен са две – от една страна спрялата реформа в здравеопазването и от друга – неизпълнението на Националната програма за редки болести. По отношение на първата причина – на практика така рекламираната реформа на здравеопазването спря 2-3 години след своето начало през 2000 г. От тогава до сега системата е оставена без ясна стратегия за нейното развитие с многобройни несъответствия и противоречия между отделните закони и наредби. Стигна се до куриозната и абсурдна ситуация, в която съгласно Закона за здравното осигуряване здравната ни система е тип „здравно-осигурителна”, а на практика е държавно-бюджетна. Липсата на адекватен висш мениджмънт в МЗ през годините на реформата отвори вратички за прокарване на различни лобистки интереси, което допълнително фрагментира и диференцира системата и доведе до напрежение и конфликти както между различните медицински специалности, така и между лекари и пациенти. Натрупаха се проблеми в абсолютно всички сектори на здравната система, от което потърпевши сме всички ние. Националната програма за редки болести не можа да се разгърне поради смяната на акцента от адаптиране на здравната система спрямо нуждите на пациентите с редки болести към закупуване на консумативи и реактиви за генетичните изследвания и скрининг – дейности, които принципно би следвало да се финансират и контролират от НЗОК.

От Ваша гледна точка, кои са най-важните критерии, на които трябва да отговаря един експертен център за редки болести? ВД: Критериите, на които трябва да отговаря експертният център за редки болести съгласно публикуваните препоръки на EUCERD, са шестнадесет. Според мен основните критерии трябва да бъдат: (1)центърът да разполага със специалисти, познаващи съответното заболяване, включително и интердисциплинарен екип; (2)възможност за наблюдаване на пациентите на принципа на диспансерното наблюдение (изключително удачно според мен е да се приложи принципът на работа на онкологичните диспансери – пациентът да има безплатен достъп до преглед при специалист, изследвания и манипулации), както и хоспитализиране при нужда; (3)да бъде обезпечен с необходимата техника и лаборатория, с която да дават възможност за диагностика, проследяване и лечение на заболяването; (4)центърът да има ангажимент да дава консултации на лекари от други лечебни заведения (би могло да се направи модел, подобен на този, по който се работи с републиканските консултанти), както и да работи в сътрудничество с останалите експертни центрове в страната. ВЙ: Макар че няма общоприети критерии, опитът показва, че експертният център (ЕЦ) се създава най-добре от медицински специалисти, които имат интерес, развивали са дадена дейност и преди появата на концепцията за ЕЦ, и са експерти в областта на дадено рядко заболяване. Именно поради ниската честота на отделните заболявания не може да има „сборни”, „централизирани”, „поливалентни” и пр. експертни центрове. След идентифициране на екипите от специалисти с експертна компетентност за дадена група (или даже само за няколко) заболявания, следва да се приложи предварително определена процедура за присъждане на статут на ЕЦ, който задължително да е обвързан с допълнително финансиране за определен период от време и още по-важно – с периодична оценка на дейността и възможност за лишаване от този статут при неубедителни резултати. РС: Критериите за означаване на експертни центрове за редки болести бяха обсъдени и предложени още през 2006 г. от Работната група по редки болести към Европейската комисия. В края на миналата година, Европейският комитет на експертите по редки болести (EUCERD) публикува препоръки относно качествените критерии за експертните центрове по редки болести. Според мен, би трябвало в България да приемем всички критерии от препоръката на EUCERD и да се опитаме максимално бързо да идентифицираме и направим видими всички тези клинични звена в страната, които „по репутация” са се специализирали в диагностиката, лечението или рехабилитацията на конкретно рядко заболяване или група редки болести.

В какво виждате да се изразява на практика мултидисциплинарността на тези центрове? ВД: Освен специалистите по заболяването в центъра пациентите да бъдат консултирани с лекари от други специалности, познаващи основното им заболяване. За заболяванията, за които е необходима рехабилитация, да бъде осигурен и такъв специалист. ВЙ: Струва ми се, че най-често мултидисциплинарността се схваща като съвкупност от специалисти с различна компетентност, способни да се справят с различни редки заболявания. Мисля, че по-скоро мултидисциплинарността трябва да се изразява в привличане към даден център на професионалисти, които могат да се справят с различни аспекти на тези заболявания, за които ЕЦ има компетентност. Например, по-полезен би бил център по нарушения в половата диференциация, който последователно да привлича нови и нови компетентни специалисти (хирурзи, психолози, сексолози, кардиолози, ортопеди и др.), повечето на функционален принцип, отколкото ЕЦ, в който се работи с много заболявания, но само с 1-2 компетентни специалисти. Възможността за привличане на утвърдени специалисти според конкретна необходимост, включително и трансгранични, е много важна за качествената грижа за хората с редки заболявания. Освен че така ефектът от работата ще е много по-добър и по-осезаем, обслужването ще е много по-евтино и ефективно. Спазва се и съвременният, много по-хуманен и икономически ефективен принцип за лечение на пациентите на място и „пътуване” на компетентност и специализирани грижи. РС: Мултидисциплинарният подход към редките болести е от изключително значение във всички етапи на клиничния мениджмънт – от поставянето на диагнозата, през лечението до физикалната и социална рехабилитация на пациента. Това се обуславя от спецификата на редките болести и честото засягане на няколко органа и системи едновременно. Тоест, в бъдещите експертни центрове за редки болести би следвало да се акцентира на колаборацията и екипната работа на всички медицински и немедицински специалисти, имащи отношение към болестта.

В този ред на мисли, как трябва да бъдат диференцирани експертните центрове у нас – по медицинска специалност, за конкретна рядка болест/група редки болести, за деца и/или възрастни, по териториален признак? ВД: В София би могло това да стане по конкретна рядка болест или група редки болести, тъй като там се наблюдават голяма част от пациентите, а и са концентрирани специалисти, в отделенията за деца и възрастни вече функционират такива центрове, макар и да не са регламентирани. Във Варна имаме щастието по проекта за център за редки болести да работят двама невероятни професионалисти – доц. Йотова и доц. Калева. Може би извън София поради по-малкия брой пациенти е добре това да става в един център, в който да се обгрижват деца и възрастни. Би могло в центъра да работи лице, което да координира работата с останалите експертни центрове, така че специалистите от района да могат да се обръщат към него за информация и да бъдат насочвани към конкретният център или специалист. В рамките на центъра биха могли да дават консултация и лекари от други експертни центрове в определени дни от месеца например. ВЙ: Мисля, че частично вече отговорих на този въпрос. Най-добре е диференцията да е по заболяване (група заболявания), т.е. по компетентност и при кандидатстване с конкурс от колективи, които желаят да работят. Възможно е да има няколко за по-честите редки заболявания (например кистична фиброза), но поне един трябва да е признат за референтен (и като център за второ мнение за останалите). За съжаление, макар че България е много малка като територия, бедността на голяма част от населението и най-вече на здравеопазването, не позволяват на хората да достигнат до адекватни грижи. Затова териториалният признак е важен в смисъл на подпомагане на пътуване и престой на болните като част от лечението им. Иначе не виждам как една страна като България може да има 2 ЕЦ за диагноза и лечение на болест на Гоше например, това е невъзможно както финансово, така и като ресурсен капацитет. Именно затова цели страни-съседи се кооперират в създаването на ЕЦ за свръхредките заболявания. РС: На първи етап е важно да бъдат идентифицирани наличните лекари и клинични звена, които са се специализирали по една или друга причина в диагностика, лечение или рехабилитация на някоя рядка болест или група заболявания. В началото не е оправдано създаването на нови експертни центрове, тъй като те ще останат извън системата и няма да могат да бъдат финансирани, за да функционират нормално. Нека не забравяме, че няма държава в Европа, която да гарантира експертни центрове за всички редки болести поради липсата на достатъчно добре подготвени експерти. Именно тук в помощ може да бъде новата директива за трансгранично здравеопазване, която би следвало да гарантира достъп на пациент с рядка болест до най-близкия експертен център за неговата болест на територията на ЕС, ако такъв липсва в страната, в която живее.

Как трябва да се следи и оценява работата на тези центрове?  ВД: Би трябвало да се формират критерии като за база се използват критериите на EUCERD. Не бива обаче да се създават тежки бюрократични процедури, които да натоварват излишно специалистите. След като бъдат утвърдени европейските стандарти за лечение на съответните редки заболявания, качеството на лечение на пациентите с редки болести би следвало да се следи и оценява така, както се следи и оценява лечението на останалите пациенти. ВЙ: С годишен отчет и отчет в края на периода на лиценза по предварително зададени критерии, включително финансови, който да е публично достъпен за всички ЕЦ и да се оценява от специален държавен орган с представителство на различни заинтересовани страни (лекари, студенти, държавни и местни власти, директори на болници и университети, пациентски организации, медии, финансови органи и пр.), чиято оценка също да е публично достъпна. Само така може да се осигури максимална адекватност на оценките и избягване на така характерните за нашия регион личностни влияния. РС: Контролът и оценката в здравеопазването е трудна и все още нерешена задача. До голяма степен има значение източника на финансиране на дейността на бъдещите експертни центрове – държавен бюджет (МЗ), публични фондове (НЗОК) и/или европейски средства (ЕС). Във всеки случай, въпреки нежеланието на Европейската комисия да се меси в здравеопазването на страните-членки към този момент, считам за удачно създаването на Европейска агенция по редки болести, която да координира, контролира и гарантира качеството на дейностите на експертните центрове за редки болести в ЕС.

Експертните центрове за редки болести са основната тема на Третата национална конференция по редки болести и лекарства сираци през месец септември. Какво бихте искали да научите по време на събитието? ВД: Очаквам на тази среща съвместно с лекарите и представители на МЗ, НЗОК и МТСП да бъдат обсъдени възможностите за регламентиране на експертни центрове по редки болести. Да бъдат изготвени предложения какъв да бъде статутът им (според мен най-добрият вариант е те да бъдат регламентирани като клиники в университетските и други болници), да бъде регламентиран начинът им на работа и на финансиране (диспансерно наблюдение на принципа на съществуващите онкологични диспансери и възможности за хоспитализиране при нужда). Не на последно място, след като вече бъдат регламентирани тези центрове пациентите да имат право на финансова помощ от Агенцията за социално подпомагане, като след представяне на разходооправдателни документи да бъдат реимбурсирани транспортните им разходи до съответния център, както и престоя им в случай, че не се налага хоспитализация. ВЙ: Би било чудесно, ако е възможно на конференцията да се събере и демонстрира опит от страни със сходна култура, брой население и финансови характеристики като нашите, но с по-рано започнала и утвърдена дейност по създаването и лицензирането на експертни центрове. Много е важно също да се използва компетентността и се потърси коопериране с ЕЦ от далеч по-добре поставени в традиционно и икономическо отношение страни. Много често в тези страни са налице центрове, които са готови да окажат навременна помощ в диагнозата и лечението, защото за поддържане на собствената им компетентност са им необходими по-голям брой пациенти. Считам за важен фактът, че у нас медицинските специалисти нямат почти никаква компетентност по отношение на процеса на откриване, регистрация и внос на лекарства сираци и би било много полезно, ако конференцията се занимае поне частично с тези въпроси, с оглед на дейността на бъдещите ЕЦ. Накрая, без да е никак маловажно, абсолютно наложително е да се обсъдят механизмите за регистрация у нас и свободен внос на лекарства, които не са в групата на сираците, но се ползват от малки групи пациенти и поради икономическата си неизгодност, не са достъпни. За семействата на болните тяхната доставка е истински кошмар и не би трябвало да бъде тяхна задача. РС: Надявам се по време на Националната конференция да се обсъди методологията по идентифициране и означаване на експертните центрове в България. Важно е да се обмислят и необходимите законодателни инициативи (напр. Наредба за експертните центове за редки болести), които да осигурят необходимото финансиране, контрол и устойчиво развитие на тези центрове.

Накрая, какво е Вашето послание към нашите читатели? ВД: Силно вярвам, че заедно – лекари и пациенти, ще успеем да създадем по-добро бъдеще! ВЙ: Към пациентите – да поддържат високи изискванията към собственото си здраве, бъдещето си и медицинските грижи, независимо от конкретната икономическа или обществена ситуация. Да се борят за устойчивост на системата на обслужване, защото липсата на ясна визия за бъдещето и честите промени снижават качеството й, независимо от увеличаващите се средства. Към колегите – да запазят любовта към професията си и да се научат да гледат по-позитивно на собствените си постижения. Макар и все по-трудно в наши дни, необходимо е да запазим стремежа си към разширяване и усъвършенстване на грижите. В края на краищата, за лекаря единствено важно е дали се стреми към най-добрия възможен изход за пациента, независимо дали работи в бедна или богата система. РС: Пожелавам на читателите здраве и повече активност и критичност по отношение случващото се в здравната система, тъй като това касае всеки един от нас.

bg_BG ro_RO 
Новини
Food and Drug Administration (FDA) в САЩ одобри на 13.12.2013 г. продажбата на Cerena Transcranial Magnetic Stimulator (TMS; eNeura Therapeutics), първото устройство, одобрено за облекчаване на болката, предизвикана от мигренозно главоболие с аура.
„Ръководство” за обсъждане на грижите в края на живота, публикувано на 15 юли в Canadian Medical Association Journal, предоставя препоръки в помощ на лекарите за провеждане на деликатното обсъждане на грижите в края на живота с хоспитализираните пациенти и членовете на тяхното семейство.
януари 2014
П В С Ч П С Н
    мар »
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031