Публикации

БЮЛЕТИН – РК НА БЛС – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ИЗЛЕЗЕ НОВИЯ БРОЙ НА БЮЛЕТИНА, ИЗДАВАН ОТ РК НА БЛС – ВЕЛИКО ТЪРНОВО

pdf

Високото артериално налягане

Високото артериално налягане трябва да се измерва в домашни условия

Съвети от Microlife за избор на апарат и извършване на измерването

Според проучване един от всеки трима американци е с високо артериално налягане. Сега 65 млн. американци се намират в потенциално рисково състояние. Смъртните случаи са се увеличили с 30% през последните 10 години. Според експерти, всеки човек с високо артериално налягане трябва редовно да го контролира у дома. Изборът на удобен, точен и достоверен домашен апарат за кръвно налягане и правилната му употреба е лесен, ако пациентите следват няколко важни съвета.

Според проучване, публикувано в Журнал на Американската Медицинска Асоциация (JAMA), измерването на артериалното налягане в домашни условия е дори по-полезно отколкото в клиника. Според авторите на проучването: „Измерването на артериалното налягане (BP) в домашни условия е по-точно по отношение на прогнозирането отколкото измерването на ВР в клиника. ВР трябва системно да се измерва в домашни условия при пациенти, подложени на лечение за хипертония”.

Инструкциите за артериално налягане на Американската Асоциация за Сърдечно-съдови заболявания гласи, че контролирането на артериалното налягане в домашни условия е важно, защото „то информира и пациента, и лекаря за тенденции или внезапни промени в нивото на налягането, елиминира „ефекта на бялата престилка” (повишаване на артериалното налягане на даден човек в присъствието на медицинско лице) и позволява по-често сравняване на данни от измерване на артериалното налягане”.

”Изборът на точен, достоверен и лесен за експлоатация апарат за измерване на артериалното налягане е лесен, ако пациентът знае какво търси”, според доктор Джеймс Маулт, кардиохирург и главен медицински служител на Microlife. “Можете да провеждате домашен контрол с нови, удобни за употреба апарати за артериално налягане, които са толкова точни, колкото и тези, използвани от лекарите”, казва доктор Маулт.

Можете да изберете апарати за горната част на ръката или апарати за китка. Те биват автоматични и полуавтоматични, с нови МАМ и РАД технологии, които позволяват три последователни измервания на артериалното налягане или измерване на налягането с едновременно проследяване на състоянието на пулса. Има също така и апарати за артериално налягане с памет, които позволяват на пациента да записва всяко измерване и лесно да проследява броя измервания заради следващото си посещение при лекаря.

Според доктор Маулт, при избора на апарат пациентът трябва да има предвид следните три неща:

  1. Изберете модел, с който лесно ще измервате артериалното налягане на собствената Ви ръка.
  2. Изберете апарат за артериално налягане, който е клинично валидиран според критериите на Британското Хипертонично Общество (BHS). Потърсете логото на BHS върху опаковката.
  3. Изберете апарат, който ще съхранява измерванията на артериалното налягане, така че лесно да можете да ги предоставите на лекаря си.

Апаратите за артериално налягане Microlife притежават тези характеристики, валидирани са клинично според критериите на Британското Хипертонично Общество (BHS) и се предлагат в аптеките по целия свят. BHS е световен авторитет по отношение качеството на апарати за измерване на артериалното налягане.

Когато се извършва измерването – казва доктор Маулт – важно е да се следват указанията на производителя за употреба на апаратите. В допълнение, пациентите трябва да следват следните елементарни стъпки, за да са сигурни, че са провели точно измерване на артериалното налягане:

  1. Имайте под ръка лист и химикал, за да запишете измереното артериално налягане. Някои апарати за артериално налягане записват и съхраняват измерването автоматично.
  2. Седнете в тиха спокойна стая, докато оголената ръка почива върху маса или друга подложка.
  3. Обгърнете горната част на ръката или китката (в зависимост от вида на Вашия апарат) с маншета. Тя трябва да е приблизително на височината на сърцето. Следвайте указанията на производителя, за да го нагласите и използвате правилно.
  4. Извършете измерването.
  5. Запишете получените данни, времето и датата на измерването.


За Microlife

Microlife е световният лидер в разработването и производството на медицинско диагностициращо оборудване за домашно наблюдение и клинична употреба. Апарати за артериално налягане, електронни термометри, астма-монитори са основен обект на разработка на Microlife. Световна компания с офиси в Европа, Азия и САЩ, Microlife е известна с високото качество на продуктите си и световната си дистрибуторска мрежа. Microlife изнася над 35 млн. единици всяка година във всички части на света. Всяка единица използва водеща прогресивна технология за измерване на ключови здравословни индикатори. Семейството на Microlife се състои от повече от 2400 всеотдайни служители по целия свят и се е посветила на непрекъснати научни изследвания и разработки на медицински устройства, които дават възможност на хората отговорно да контролират собственото си здраве.

Храната е едно от най-силните средства за защита от грипа Още за: Храната е едно от най-силните средства за защита от грипа от framar.bg

Защо често боледуваме и трудно оздравяваме?

Грипните вируси са въздушно-капкова инфекция. Във всеки момент може да те налетят. Има сезони, които са по-благоприятни за един или друг вид вирус, има сезони, в които организмът е по-податлив на инфекцията. Но има и хора, които много рядко се разболяват, леко боледуват и бързо оздравяват. Всеки може да бъде такъв! Стига да положи усилия за здравословен начин на живот.

Много важен детайл от начина на хранене е приемането на незаменими, екологично чисти и полезни храни. Храната може да е нашето лекарство.

Такава храна са плодовете на аронията, от която се приготвя и прекрасен студено пресован сок със запазване на всичките полезни вещества. Разбира се, трябва внимателно да се четат етикетите и да се търсят производители с дългогодишно доказано качество само от пресни плодове. Специалното слънцегреене в нашите географски ширини позволява да се отглеждат храсти с плодове, които имат най-високо съдържание на полезни вещества, в сравнение с другите европейски страни.

Плодовете на аронията (и съответно сокът, който се приготвя от тях) имат изключително високо съдържание на биологично активни вещества. Това осигурява на този плод заслужено високо място сред най-ценните лечебни растения. Няма друг плод с толкова високо съдържание на полифеноли (наречени още витамин Р). Пет пъти повече в сравнение с другите червени плодове! Полифенолните съединения – флавоноли, антоцианини и катехини нямат изкуствен заместител. Ежедневно трябва да приемаме известно количество за поддържане на добро здраве. Те са необходими за работата на всяка една клетка! В човешкия организъм антоцианините имат силен антиоксидантен ефект, който е по-мощен от класическите антиоксиданти – витамин С, витамин Е, бета-каротен.

Действието на антоцианините на клетъчно ниво е изучено детайлно и се знаят точните биохимични реакции, за които са необходими. Организма ни е подложен на много вредни влияния (неправилно хранене, липса на движение, излагане на вредни фактори – тютюнопушене, алкохол, замърсен въздух, замърсена с хлор вода, радиационни облъчвания от антени, уреди и телефони), емоционален стрес и други., които, поддържани в течение на години, водят до натрупването на специални молекули (цитокини), които активират и задържат оксидативните процеси в клетките (оскидативен стрес на клетката). Променя се изцяло обмяната на въглехидратите и липидите. Така се увреждат постепенно много тъкани и органи – стените на кръвоносните съдове , което е причина за високо кръвно налягане, последващи инсулт на мозъка или инфаркт на сърцето. Много често се уврежда химическата лаборатория на човека – черният дроб (развива се стеатозна болест и цироза). Такъв организъм е податлив на вирусните инфекции. Всичко това може да предотвратим като намалим хранителния прием като цяло (да намалим теглото си здравословно) и добавяме необходимите биологично активни вещества, съдържащи се в аронията.

Аронията действа благоприятно върху обмяната на човешкия организъм, но тя е пагубна за обмяната на вирусите и бактериите, които навлизат в него „неканени“.

Специален клас от Биофлавоноидите поддържат „бойната готовност“ на имунните клетки – неутрофили и макрофаги, които бързо се справят „на място“ с навлязлата инфекция. Друг клас от биофлавоноидите поддържа имунните клетки лимфоцити и те синтезират и дават на организма антитела, за да се справи и по друг начин с инфекцията. Тези процеси за неутрализация на бактериалните и вирусни агенти се развиват за минути, рядко за часове и затова ние трябва да имаме в наличност необходимите вещества за работата на нашите клетки.

От друга страна чрез плодовете (сокът) на аронията ние доставяме на организма си витамини и олигоелементи, без които не е ефективна работата на естествените клетъчни антиоксидантни системи (ензимите супероксиддисмутаза, каталаза, глутатион пероксидаза и глутатион редуктаза). Високото съдържание на витамин С, витамин Е каротеноиди и биофлавоноидите са важни като екзогенни антиоксиданти. Те реагират директно без посредничество на ензими със свободните радикали.

Ето защо, пак подчертавам, ежедневният прием на 50 мл сок от арония е задължителен за правилно хранене и профилактика на болестите!

Химичният състав на плодовете от арония е отлично проучен със съвременни аналитични технологии. Установено е съдържание на витамините В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е, К и Р (особено в българските реколти). Достатъчни количества от микроелементите калий, калций фосфор, магнезий и желязо и рекордни количества на манган и молибден. Високото съдържание на йод в плодовете (особено в обвивката) е важно за йод дефицитни състояния и за подрастващите организми.

От захарите съдържа малко фруктоза и повече сорбитол, който има естествен лаксативен и диуретичен ефект. Това прави сока, произведен чрез студено пресоване, изключително подходящ за хора, болни от диабет и метаболитен синдром.

В медицинската научна литература съществуват над 250 научни проучвания за аронията, касаещи няколко направления:

  • разделяне и определяне на всички биологично активни молекули в сока от арония;
  •  проследяването на ефекта от приема на сок от арония върху експериментални модели на различни заболявания у опитни животни, най-често опитни мишки;
  •  проучване въздействието на сока върху клетъчни култури от различни видове злокачествени заболявания;
  • проучване на ефектите на сока върху клетъчния метаболизъм и генома при опитни клетъчни култури;
  • ограничен брой проучвания върху хора с различни заболявания.

Изследванията са извършени от учени в Полша, Франция, САЩ, Румъния, България, Япония и др.Така са доказани известните още от древността протектиращи здравето ефекти от приема на сок от арония. Днес ние ги обобщаваме като: антимутагенен (противораков), предпазващ сърцето (кардиопротективен), предпазващ черния дроб от увреда (хепатопротективен), предпазващ стомаха от язви и гастрити (гастропротективен), противовъзпалителен, доказан антимикробен ефект, протекция при радиация, подобряващ утилизацията (усвояване от тъканите и клетките) на захарта при захарен диабет тип 2.

Ето защо сокът от арония се препоръчва като функционална храна със здравен знак ( а не хранителна добавка) почти при всички хронични заболявания, както и във възстановителния период след тежки травми, операции, както и по време на химиотерапия. Водещ и най-важен за всеки човек трябва да е ефекта на профилактика на заболяванията, както с подбор на естествени, натурално приготвени храни, така и с прием на ПОЛЕЗНИ И ЗДРАВОСЛОВНИ ХРАНИ.

Как да дозираме употребата на сока от арония?

1. Когато сте здрави

Приемайте сока като функционална храна, ежедневно по 50-60 мл, приготвени със 150 мл вода или 150 мл кисело мляко или смес от пресен сок от лимон и вода. Допустимо е и с течност от домашен компот. За предпочитане – 15 минути преди храна.

Общо укрепващият ефект на аронията е благоприятен за бременни жени, деца и спортисти.

2. Като профилактика на често срещани нездравословни състояния, употребявайте сока в двумесечни курсове, три пъти годишно: В тези случаи приемайте сока ежедневно, в продължение на 60 дни, в доза три пъти по 50 мл (150 мл дневно), приготвен по горе описания начин.Такива състояния са:

  • Предразположения или доказани алергични реакции в определени сезони на годината.
  • Преди и по време на грипни епидемии.
  • Хора, които прекарват повече от 4 часа дневно в работа с компютър; мобилни телефони; пребиваващи в йонизирана среда; работа с потенциално токсични продукти.
  • Деца във възрастта на бързо израстващия организъм (12-17 години).
  • Когато е имало контакт с инфекциозно болни хора и се предполага възможност за зараза.
  • Във възрастта над 55 години.

3. Редица заболявания се повлияват благоприятно от приема на сок от арония: При хора с доказано заболяване, препоръчителния прием е два пъти на ден, по 60 мл – общо 120 мл, (приготвен по описания по-горе начин), като през месеците юли, август и септември може да се прекъсне приема.

Такива заболявания са:

  • Сърдечно-съдови заболявания
  • Проблеми с мастния и въглехидратен метаболизъм (захарен диабет).
  • Хипертония.
  • Хронична обструктивна белодробна болест.
  • Хроничен колит и хроничен гастрит.
  • В периода на възстановяване след тежки остри заболявания.
  • По време на химио и лъчетерапия.
  • В следоперативния период при по-тежки операции.
  • В периода след мозъчен инсулт.
  • Заболявания на повърхностните и дълбоки вени.
  • По-лека форма на хемороиди.
  • Еректилна дисфункция при мъжете.
  • Случаи на затруднена дефекация.
  • Хронични болки на опорно-двигателния апарат.
  • Заболявания на щитовидната жлеза (без автоимунни заболявания).
  • „Безпричинно“ главоболие (когато е изключен мозъчен тумор).
  • Заболявания на периферната нервна система – ишиас, плексит, възпаление на лицевия нерв, диабетна полиневропатия (заедно с алфа-липоевата киселина).

Общоукрепващият ефект на аронията е благоприятен и при комплексно медикаментозно лечение.

Модерните фармакологични проучвания представят Aronia melanocarpa като растение с много важен за здравето на човека състав. Биологичната активност на антоцианините, съдържащи се в плодовете на Aronia melanocarpa, включват антиоксидантен, антимутагенен, кардиопротективен, подобряващ въглехидратната обмяна и други ефекти.

Редовната употреба на сок от арония в ежедневното хранене на човека, може да го предпази от болести. Подходящ е за всяка възраст и всеки сезон!

Наслаждавайте се на освежаващия и полезен сок от Арония- удивителен дар от природата на слънчева България!

Доц. Д-р М. Бончева, д.м.
Ръководител катедра по Обща медицина и Клинична лаборатория
при Медицински Университет – гр. Варна.
Ръководител Лаборатория при УБ „Лозенец“ – София

от framar.bg

Медицинска диагноза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Диагнозата (от гр. διάγνωση - установявам, разпознавам) е медицински термин за точно означаване наболестното състояние на пациента. Диагнозата задължително се изписва на латински език. Това правило позволява пълноценна професионална комуникация между медицинските специалисти от цял свят, независимо от тяхната националност и езикови умения.

За да се постави диагноза, трябва да се извърши медицински преглед. Той трябва да започне със снемане на анамнеза. След това се извършва клиничен преглед на пациента и при необходимост се назначават специални изследвания: електрокардиография (ЕКГ), рентгенография, хематологични анализи и др.

В зависимост от начина за достигане до диагнозата, тя може да бъде:

  • diagnosis per conclusionem - диагноза чрез заключение; методът се използва винаги, когато е възможно; диагнозата се поставя въз основа на характерните за болестта и категорично установени от лекарясимптоми, и синдроми; това е най-бързият, най-лесният и най-сигурният начин за поставяне на диагноза, но за съжаление не винаги е достъпен
  • diagnosis per exclusionem - диагноза чрез изключване; методът се използва само когато наблюдаваните у пациента болестни признаци са типични за две или повече заболявания; тогава лекарят трябва да състави списък на всички болести, които могат да предизвикат установените признаци и да започне да назначава специални изследвания, за да елиминира неверните предположения едно по едно, като първо се изключва най-вероятното заболяване, след това следващото най-вероятно и т.н.; поставянето на диагнозата чрез този метод отнема дни, а понякога и седмици
  • diagnosis ex juvantibus - диагноза чрез ефекта от използваните лекарства; методът се използва само при непознати заболявания, или при тежки, животозастрашаващи състояния; състои се в последователно прилагане на лекарства от различни групи и непрекъснато, стриктно наблюдение на всички жизнени показатели на пациента; диагнозата се установава чрез ефекта от приложените лекарства; така поставената диагноза обикновено е обща и несигурна; методът може да отнеме седмици и месеци

В зависимост от характера на поставената диагноза, тя може да бъде:

  • diagnosis sympthomatica - симптоматична диагноза; основава се на установените тъканни и органни нарушения; симптоматичните диагнози се поставят бързо и лесно, по правило per conclusionem; симптоматични диагнози са: Pneumonia (възпаление на белия дроб), Pharyngitis (възпаление на глътката), Fractura ossis radii (счупване на лъчевата кост) и т.н.
  • diagnosis aethiologica - етиологична диагноза; основава се на точно установената причина за възникналото болестно състояние; етиологичните диагнози се поставят трудно, по правило per exclusionem, след назначаване на специални изследвания; етиологични диагнози са: Carcinoma hepatis (злокачествен епителен рак на черния дроб), Morbili (дребна шарка), СПИН и т.н.

Лекарите-специалисти по клинично изследване на вътрешните болести на пациента и поставяне на съответна диагноза се наричат интернисти.

Вродени промени в тромбоцитната агрегация като рисков фактор за венозна тромбоза

Вродени промени в тромбоцитната агрегация като рисков фактор за венозна тромбоза  - Медицински преглед, 50, 2014, № 1,33-37. 
П. Иванов(1), П. Лалева(2), М. Иванов(1), Р. Комса-Пенкова(1), А. Измаилов(1) и Л. Бешев(3). 

(1)Сектор „Биохимия”, Медицински университет – Плевен, (2)Медико-диагностична клинична лаборатория, УМБАЛ ”Д-р Г. Странски”, Медицински университет – Плевен, (3)Клиника по съдова хирургия, УМБАЛ ”Д-р Г. Странски”, Медицински университет – Плевен
Резюме: Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) като самостоятелна нозологична еди­ница или усложнение на друг патологичен процес често остава без изяснена причина. Освен известните провокиращи рискови фактори често ДВТ може да е свързана с вродени промени в кръвосъсирването. Наред с типични за венозната тромбоза тромбофилични фактори, като фактор V Leiden (FVL) и мутацията в гена на протромбина (FII 20210 G>A) се обсъждат и други вродени предразположения. Целта на настоящото проучване бе да се изследва значението на носителството на полиморфизъм A1/А2 (PL А1/А2) в тромбоцитния гликопротеин IIb/IIIa (GP IIb/IIIa) за развитието на дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и приносът на PL А1/А2 за клиничната проява в комбинация с други тромбофилични фактори. Осемдесет пациенти с ДВТ и 103 здрави индивиди бяха изследвани за носителство на PLА2 в GP IIb/IIIa и тромбофиличните фактори фактор V Leiden (FVL) и G20210A мутация в протромбиновия ген (FII G20210A). Установена е сигнификантна разлика в носителството на PLA2 при пациенти с ДВТ в сравнение със здрави индивиди съответно 41,3% и 17,5% (OR: 3,5; 95% CI 1,7-7,4, p = 0,001). Носителството на PL А1/А2 в комбинация с други тромбофилични фактори FVL или FII 20210 G>A значително увеличава честота на ДВТ и значимо намалява възрастта на проява на първия инцидент. При носители на PL А1/А2 в комбинация с FVL или G20210A със статистически достоверна разлика (р = 0,022) се установи, че първият инцидент преди 45-годишна възраст настъпва по-често в сравнение с пациенти, носители само на FVL или FII 20210 G>A. Средната възраст на изява на първия инцидент на ДВТ при пациентите, носители само на FVL или FII G20210A, беше 47,2 г., докато при тези с комбинирано носителство на PL A1/А2 с FVL или FII G20210A беше значимо по-ниска – 36,4 г. В това изследване е установена сигнификантна връзка между носителството на PL А1/А2 и риска от развитието на ДВТ, а също така повишен риск от развитие на ДВТ в млада възраст при носителството на PL А1/А2 в комбинация с други тромбофилични фактори. Използването на PL А1/А2 в панела от тромбофилични изследвания допълнително уточнява риска от развитие на тромбоза при пациенти с ДВТ и има отношение към профилактичните мерки за предотвратяване на следващи инциденти на венозна тромбоза.

Адрес за кореспонденция: Д-р Петър Иванов, Сектор „Биохимия”, Медицински университет, ул. „Св. Климент Охридски” № 1, 5800 Плевен, тел. 0897-899-583, e-mail: mdivanov@gmail.com

Очни прояви при саркоидоза

Саркоидозата (болест на Besnier-Boeck-Schaumann) е хронично мултисистемно грануломатозно заболяване, проявяващо се като резултат от прекомерен клетъчен имунен отговор към разнообразни собствени или чужди антигени. Етиологията на саркоидозата е неизвестна, което отчасти може да се свърже с разнообразните прояви на болестта и на липсата на утвърдени диагностични критерии1. Болестта е разпространена в целия свят, но по-често се среща в определени етнически и расови групи (например чернокожото население в САЩ, скандинавци, ирландци). Пациентите от черната раса по-често развиват остро заболяване, в сравнeние с тях белите обикновено развиват асимптомно или хронично протичащо заболяване1, 2.

Основният патогенетичен субстрат при саркоидоза е формирането на неказеифициращи грануломи в засегнатите органи вследствие на клетъчен имунен отговор към неизвестно антигенно дразнене. Последните се състоят от епителоидни и многоядрени гигантски клетки (агрегирали макрофаги), множество CD4+ T-клетки и обикновено в периферията на гранулома – CD8+ T-клетки и B-клетки. В засегнатите органи Т-лимфоцитите са Т-хелпери от фенотип 1 и продуцират интерферон-гама и интерлевкин-2, които, от своя страна, водят до образуване на тумор-некротизиращ фактор и интерлевкин-6 от макрофагите. Последните резултират в каскада от възпалителни промени, водещи в крайна сметка до фиброза. Фиброзата в грануломите индуцира органна деструкция и загуба на функция. Настоящи проучвания, използващи анализ на ДНК-последователностите, много по-точен от серолигично типизиране, подкрепят хипотезата за това, че основен генетичен фактор, контролиращ развитието на саркоидозата, е локализиран в DRB1-локуса на HLA-клас II3.

 

Клинични прояви

Протичането на саркоидизата варира от безсимптомно протичащо до остро, а в редки случаи дори e с летален изход. Засяга хора от всички възрасти, с пик на заболеваемостта в третата декада. Болестта ангажира предимно белите дробове и торакалните лимфни възли, кожата, очите и може да има както ограничено, така и хронично протичане. Най-често засегнатите екстрапулмонарни органи са лимфните възли, очите и кожата. Засягане на ЦНС се установява при 5-12% от пациентите. Бъбречна недостатъчност може да се развие вторично поради грануломатозен нефрит или хиперкалциемия. Белодробно сърце може да се развие вторично, вследствие на остро белодробно заболяване. Директна саркоидна инфилтрация на сърдечния мускул е наблюдавана при около 5% от пациентите със саркоидоза1.

 

Очно засягане

Очните поражения могат да бъдат начална проява при саркоидоза и могат да прогресират до тежко зрително увреждане и дори до слепота. Два пика на заболеваемост са установени при очна саркоидоза: първият е между 20- и 30-годишна възраст, а вторият – между 50 и 60 години. Очни прояви се установяват при 25% до 60% от пациентите със системна саркоидоза. Най-често срещани очни прояви са увеит (30-70%) и конюнктивни възли (40%).

Увеитът е честа и ранна проява при саркоидоза. Традиционно най-често срещаният тип на саркоидоза-асоцииран увеит е предният увеит. Зрителното увреждане е обикновено тежко, около 10% от пациентите развиват слепота за по-малко от година. Главната причина за загуба на зрение е кистоиден макулен едем. Лошата прогноза за зрението се свързва с напреднала възраст на пациентите, черна раса, женски пол, хронично системно заболяване, а също и с въвличане на заден очен сегмент, наличие на кистоиден макулен едем и глаукома.

Засягането на задния очен сегмент по-често се асоциира със засягане на ЦНС. Неврологичните прояви могат да включват засягане на зрителния нерв, парализи на черепномозъчни нерви, енцефалопатия, хипоталамо-хипофизарни разстройства. Хиазмени синдроми и двигателни нарушения също са възможни. Ангажирането на зрителния нерв може да бъде причинено както от директна инфилтрация от саркоидозна тъкан, така и от притискане от мозъчна маса, което може да доведе до атрофия на нерва. Обикновено засягането на зрителния нерв е индикация за системно лечение.

Ангажирането на слъзната жлеза и клепачите е често срещано и обикновено е асимптоматично, въпреки че могат да се наблюдават и големи грануломи, водещи до диплопия, а също и развитие на тежък сух кератоконюнктивит (keratoconjunctivitis sicca) поради засягане на слъзната жлеза. Саркоидоза-асоцииран миозит може да наподоби тиреотоксична офталмопатия. Засягане на роговицата от грануломи е изключително рядко. Корнеална поясовидна дегенерация (поясовидна кератопатия) може да се развие като последствие от дълго протичащ преден увеит1, 5.

 

Увеит

Остри симптоми на увеит като болка, фотофобия, сълзене или зачервяване може да липсват, така че пациентите със саркоидозен „тих увеит” могат да развият тежко очно увреждане преди още очното засягане да бъде диагностицирано и лечението да бъде започнато. Класическият саркоидоза-асоцииран преден увеит може да се представи както с остър иридоциклит, който най-често се среща при синдрома на Löfgren, така и с хроничен грануломатозен увеит с роговични преципитати, които могат да варират от състоящи се от клетки до големи преципитати тип „овча лой” (mutton fat). При хронична форма на болестта понякога могат да се установят грануломатозни възли в ириса и преднокамерния ъгъл. Те обикновено са белезникави и варират по размер от малки до по-големи маси. Грануломите, локализирани в трабекуларната мрежа, често се асоциират с повишено вътреочно налягане. Хроничният преден увеит може да доведе до развитие на вторична катаракта, глаукома, кистовиден макулен едем и поясовидна кератопатия3, 4.

Фигура 1. Роговични преципитати тип „овча лой”.

 

Интермедиерен увеит с витреит, проявяващ се с опацитати като „посипан сняг” може да се установи случайно. Много по-често се установява витреит с периферен васкулит и инфилтрати тип „снежни топки”. Този тип на интермедиерен увеит може да доведе до тежки промени в заден очен сегмент. Опацитати тип „снежни топки” във витреалната структура са характерни, но не патогномонични за саркоидоза и разграничаването от идиопатичен парс планит и други типове интермедиерен увеит може да бъде трудно.

Характерните офталмоскопски промени при въвличане на заден очен сегмент включват перифлебит, понякога субклиничен и установим само с флуоресцеинова ангиография (ФА), асоцииращ се с типични сегментни маншони или по-обширно обгръщане от перивенозни ексудати, които обикновено се означават като „восъчна мазнина” (candlewax drippings). Терминът taches de bougie е бил използван от Franceschetti през 1949 г., с който се означават множествените малки, кръгли хориоретинални лезии, които се локализират в периферната ретина и нямат връзка с кръвоносните съдове. Този оригинален термин първоначално е бил преведен като „восъчна мазнина” и (след като оригиналното описание е вече забравено) впоследствие се използва за означаване на различни признаци при саркоидозата, а именно – за перивенозни ексудати.

Хориоидалните лезии могат да бъдат множествени и локализирани в цялото очно дъно. Описано е развитие на хеморагична ретинопатия, подобна на болестта на Eales, а също и оклузии на централната ретинална вена, водещи до липса на капилярна перфузия и последваща неоваскуларизация, която може да реагира добре на противовъзпалителна терапия. Описано е също отлепване на ретиналния пигментен епител. Оптоцилиарни шънтове, дилатирани колатерални вени върху диска на зрителния нерв, свързващи централната ретинна вена с перипапиларния хориоидален венозен плексус, също се установяват и могат да бъдат погрешно диагностицирани като неоваскуларизация на диска на зрителния нерв.

Най-често срещани усложнения при засягане на задния очен сегмент са кистоиден макулен едем (76%), катаракта (49%), глаукома (36%), ретинална исхемия (16%) и неоваскуларизация (11%). Стандартна техника за мониториране на активността на задносегментното увреждане е ФА. Ангиографията с индоцианово зелено при пациенти със задносегментна саркоидоза установява широко разпространено хориоидално засягане1.

Фигура 2. Перивенозни ексудати.

Фигура 3. Хориоретинални грануломи.

 

Диференциалната диагноза е широка и саркоидозата би трябвало да се подозира при почти всички форми на очно възпаление. Диференцирането й от други грануломатозни заболявания, като туберкулоза, трябва да се прави задължително. Пациенти с клинични прояви на интермедиерен увеит, мултификален хориоретинит, болест на Behçet, сифилис, токсоплазмоза и вътреочен лимфом също трябва да бъдат оценявани за саркоидоза. Силно може да наподобява саркоидоза и birdshot-хориоретинопатията; освен това са възможни асоциации между тях. Ретиналните промени при сърповидноклетъчна анемия и други хемоглобинопатии при млади хора от черната раса също могат да бъдат объркани с очна саркоидоза1, 4.

 

Фигура 4. (А) Ретинален васкулит при саркоидоза. (В) Ретинален васкулит с фокални периваскуларни инфилтрати. (С) Изтичане на флуоресцеин в засегнатите зони. (D) Ретинални хеморагии при саркоидоза.

 

Фигура 5. Гранулом на диска на зрителния нерв при саркоидоза.

 

Лечение на очна саркоидоза

Кортикостероидите са основа в лечението на очната саркоидоза и се прилагат предпочитано като локално средство или като периокуларни апликации. Циклоплегиците често са необходими за предотвратяване образуването на синехии. Индикациите за системно лечение включват оптичен неврит и тежък или резистентен на локално лечение заден увеит. Началната доза зависи от тежестта на заболяването, но често са необходими високи дози за постигане на ремисия или латентен стадий на вътреочно възпаление, след което обикновено е необходимо бавно понижаване на дълго прилагани ниски дози за поддържане на ремисия. За резистентните на кортикостероиди пациенти се препоръчват ниски дози methotrexate. Все още е дискутабилен въпросът за това как да се третират пациентите с кистоиден макулен едем; лечението обикновено би трябвало да започне при зрителна острота под 20/40, но се изисква възможно най-ранно започване на лечение за предпазване от бъдеща загуба на зрението.

Хирургично лечение при очна саркоидоза предпочитано се прилага в стадий на ремисия. С много агресивен контрол на възпалението преди катарактна хирургия се отчитат добри резултати след имплантация на интраокулярни лещи (ИОЛ) и добра толерантност към тях. Основна причина за намалена зрителна острота след катарактна екстракция е предшестваща глаукомна увреда и въвличане на задeн очен сегмент, специално наличие на кистоиден макулен едем. Неоваскуларизацията може да регресира след системно противовъзпалително лечение, макар че случаите с ретинална исхемия, персистираща неоваскуларизация или витреални хеморагии се подобряват след лазерно лечение. Витректомията може да бъде крайно необходима за диференцирането между саркоидоза и вътреочен тумор, а също и в случаите с персистиращи витреални хеморагии или резистентни витреални мътнини. Ефектът от отстраняването на стъкловидното тяло върху вътреочното възпаление и кистоидния макулен едем все още не е доказан1, 4.

 

Заключение

Очната саркоидоза може да се поредстави с голямо разнообразие от очни симптоми във всички части на окото и може да се асоциира с хронично и прогресиращо вътреочно въчпаление, водещо до зрително нарушение. Тази диагноза може да бъде трудна поради липса на диагностични критерии и многообразие на проявите. Изолираният преден увеит е много по-често срещан при пациенти от чераната раса, а много по-тежко протичащият заден увеит по-често се установява при пациенти от бялата раса. Загубата на зрение се асоциира със засягане на заден очен сегмент и в повечето случаи се дължи на кистоиден макулен едем. Лечението, което не се е променило особено в последното десетилетие, се състои основно в локално третиране.

 

Лъчезар Войнов, Вера Желева, Свилен Георгиев, Недка Желева

 

Лъчезар Войнов, д-р, д.м., доцент, Клиника по офталмология, Военномедицинска академия – София

Вера Желева, д-р, Клиника по офталмология, Военномедицинска академия – София

Свилен Георгиев, д-р, Клиника по офталмология, Военномедицинска академия – София

Недка Желева, д-р, Клиника по офталмология, Военномедицинска академия – София

 

Литература

1.Aniki Rothova, Ocular involvement in sarcoidosis. Br J Ophthalmol 2000; 84:110-116

2.Maycock RL, Bertrand P, Morrison CE, et al. Manifestations of sarcoidosis. Analysis of 145 patients, with a review of nine series selected from the literature. Am J Med 1963; 35: 67-89

3.Moller DR. Systemic sarcoidosis. In: Jeffers JD, Sheinis LA, eds. Fishman’s pulmonary diseases and disorders. New York: McGraw-Hill, 1998: 1055-68

4.Baarsma GS, La Hey E, Glasius E, et al. The predictive value of serum angiotensin converting enzyme and lysozyme levels in the diagnosis of ocular sarcoidosis. Am J Ophthalmol 1987; 104: 211-17

5.Kanski JJ. Clinical ophthalmology; Uveitis in non-infectious multi-system diseases, 2003; 5: 281-284

bg_BG ro_RO 
Новини
Food and Drug Administration (FDA) в САЩ одобри на 13.12.2013 г. продажбата на Cerena Transcranial Magnetic Stimulator (TMS; eNeura Therapeutics), първото устройство, одобрено за облекчаване на болката, предизвикана от мигренозно главоболие с аура.
„Ръководство” за обсъждане на грижите в края на живота, публикувано на 15 юли в Canadian Medical Association Journal, предоставя препоръки в помощ на лекарите за провеждане на деликатното обсъждане на грижите в края на живота с хоспитализираните пациенти и членовете на тяхното семейство.
септември 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30